Всъщност какви ги бръщолевя и защо пиша този пост? Това е малка саморефлексия върху последните няколко години и върху някои от нещата, които се случват в момента. Именно през това време съм имал доверие на много хора, по различни поводи, което не се е оправдало. Явно, че притежавам някаква “дарба” да уцелвам точно тези хора, които привидно са ок, но всъщност накрая се оказват едни хубави, лъскави ябълки, изгнили отвътре. Както и да е, идеята ми в случая е, че тази един вид наивност много скапва нещата или ако не тя, то това, което се случва отчасти благодарение на нея. При това няма значение дали се отнася до лични, служебни или други взаимоотношения.

Въпреки всичко обаче, все пак, както казах, съм от онези непоправими оптимисти, които мислят, че живота може да е хубав и че просто има хора, които може би не са така. Напоследък се запознах с няколко такива човека – от тази съща порода като моита. Оказа се, че и те имат сходни преживявания и именно това ме накара да напиша този пост. В малко по-философски план – а нима всички сме толкова наивни и постоянно правим едни и същи грешки? (до колкото това може да са грешки или просто може да го наречени “опит”) Може би да, може би не – кой знае. По-скоро отговорът е, че трябва да се продължава да се вярва в т.нар. “всеобщо добро” (колкото и неясно, мътно и странно да звучи като концепция).

Така че, бъдете оптимисти! Струва си.

(cc)2010 jdbg.com.

Доверието в хората

2007-ма беше година, в която се случиха няколко значителни неща. Първото, е че през месец Май завърших бакалавърската си степен по “Културология”. Получих първата степен от висшето си образование. С това затворих една цяла глава от образованието ми, от едни 5 години, които бяха забавни, не толкова напрегнати и въобще винаги мисля, че ще си спомням за тях с една широка усмивка и хубави спомени. Няколко месеца по-късно, през есента, кандидатствах и започнах и магистратурата си по “Виртуална култура”.

Друго значително нещо, е че стартирах собствена компания – Solutions.bg, която се занимава с уеб разработки – нещо, за което си мислех, още докато бях в гимназията. В този ред на мисли, работата ми по проектите, с които се занимавам, особено в последните няколко месеца, заемаха по-голямата част от времето ми през тази година.

Други неща, които ми се случиха тази година бяха, че се преместих да живея сам, участвах в един невероятен международен проект на Лайънс клуб, завърших мандата си като чартиращ и първи президент на Лео Клуб “София” и в последствие бях избран на ILO (International Leo Officer) за Лайънс Дистрикт 130 – България; успях да попътувам 4-5 пъти до любимите ми места в Родопите; успях да отида и да видя манастирите на Метеора в Гърция; бях в Охрид по Великден; започнах да се уча да карам сноуборд и още куп други неща.

С две думи беше една интересна, напрегната и динамична година. Както казах – не обичам оценките на края на годината. Да, имаше и доста негативни или най-малкото не толкова позитивни моменти, но сега аз се фокусирам върху хубавите моменти, за да може те да са основата за да продължа напред, догодина. Успях да постигна доста неща, набелязал съм куп други за догодина, които живот и здраве се надявам да започва и успешно да постигна.

Весела нова 2008-ма!

(cc)2010 jdbg.com.

Размисли & равносметки 2007

(cc)2010 jdbg.com.

Откриване на сезона: Витоша

В Пощенска банка:
- нулево внимание, когато имате проблем от страна на служителите на банката
- липса на 24/7 hotline
- е-банкирането им напоследък съвсем се скапа
- с VISA Electron карта, издадена от Пощенска банка не може да се регистрира в epay.bg или в Paypal (или ако може, то аз след няколкократни усилия не успях да разбера как)
- всеки път като отивах до банката за някаква банкова операция трябваше да попълвам поне 1-2 някакви бележки и хартоляци, които отнемат време и шанса да сбъркаш нещо по тях е много голям (и съответно дадена служителка после почва да мрънка, че не е попълнено като хората)

В Прокредит:
- извадих си нова сметка, VISA Electron и е-банкиране в рамките на 15 минути, като попълних една единствена бланка и туй то
- след това си внесох пари на каса в новата сметка, без да попълвам каквито и да е бележки – просто хората директно ме питаха кой съм и явно информационната им система така е направена, че да не кара клиентите на банката да попълват безмислени бележки (environment friendly нали? Обичам да виждам как се пести хартия!)
- в рамките на 30 минути ми беше активирано е-банкирането, като не ми трябваха специални сертификати и всякакви “сигурни” глупости, от които най-накрая всъщност да не мога да ползвам услугата. Самото е-банкиране е доста user-friendly и почти веднага се ориентирах кое от къде се прави
- наличието на 24/7 hotline (вярно е 24/7 – обадих се в събота в 18.00 и ми се обадиха, обясниха ми малкия ми въпрос за ТАН кодовете в е-банкирането)
- когато стана време да си взема картата, се обадих на телефона на банката, който е на картончето със сметката, което ми дадоха, като си извадих сметката. Веднага ме попитаха дали се обаждам от стационарен или от мобилен телефон. Обаждах се от мобилния и попитаха дали ако искам да затворя и да ми върнат обаждането когато проверят, за да не чакам по телефона (респективно да не въртя сметка по мобилния). След това ми се обадиха и ми казаха, че мога да заповядам да си взема готовата карта. Отидох до банката и беше точно 3 минути работа.
- Успях да си регистрирам Paypal и epay.bg акаунтите без никакъв проблем. При това Paypal акаунт, при положението, че самите Paypal дават 3-5 работни дни за завършване на процедурата, стана само 2.

Изводите: за момента съм много доволен. Дано услугите на Прокредит, ориентирани по този начин към клиентите, да се запазят.

(cc)2010 jdbg.com.

Прокредит банк

Беше много весело, поне за мен. Всичката работа, която напоследък ми се струпа направо прати социализацията ми в обществото на доста по-заден план. Мразя да се чувствам именно така затворен и антисоциален…

Вчера бях доволен именно поради факта, че успях да видя познати, които скоро не бях виждал. Беше весело, хапнахме и пийнахме добре, говорихме за какви ли не неща, въобще много приятно беше! Eneya мисля, че събра списък на хората, които бяха на срещата, и съответно и техните блогове. Този списък мен лично ще ми е доста интересно да го видя. Update: Ето го и списъка.

Също и понаучих някои неща – разговаряйки с Йовко, стана дума WiMax и впечатленията му от новата услуга. Йовко сподели, че е макар, че още на места има слабичко покритие, е доволен като цяло. Оказа се, че освен интернет свързаност, от Макс Телеком предлагат и софтфон номер – нещо, което аз отдавна мисля да си пусна в допълнение към скайп ползването ми. Честно казано, сериозно почнах да се замислям, защото в последните няколко месеца ползвам доста мобилно интернет – къде по кафенета с wifi, къде по моловете, къде по приятели и т.н. А имайки си един собствен мобилен интернет, ще ми е по-спокойно, че наистина съм свързан. (въпреки че когато ходя по планините догодина, няма да повтарям грешката си от това лято, когато бях помъкнал и лаптопа, като ходих на Ягодина и работих и от там).

Както и да е – ставаше дума за срещата. Тук е мястото да кажа официално (не за друго, ами като кажа нещо официално, да имам повод да седна и най-накрая да го направя), че обещах на Хриси да й нарисувам най-накрая темплейт за блога. Тя пък обеща, че ще блогва след това. Да видим дали и двамата ще си удържим на обещанията ;)

(cc)2010 jdbg.com.

Коледна среща на блогърите

(cc)2010 jdbg.com.

Магистратура

1:00-6:00 As with any regular day, I don’t really remember the first few hours – it’s normal: sleep or childhood – whatever you want to call it.

7:00 Time to wake up. | Time to go to first grade.

8:00 – 10 a.m. Getting awake. First coffee for the day | Getting to know some things. Elementary school.

11:00 Start to work. | First dog shows. First successes.

12:00 Lunch time. Relax. | Study time. Preparation for the high school exams.

13:00 Back to work. | Getting into the American College of Sofia. Start of a five-year journey.

14:00 – 16:00 Work. | Nothing really interesting besides school and personal life.

17:00 Almost end of business day. | Starting to apply to universities abroad.

18:00 End of business day. | Graduated from the American College of Sofia with accolade in Computer Science. Didn’t get admitted the right way to US universities. Enrolled in Sofia University. Started working at the American Chamber of Commerce.

19:00 The non-business part of the day starts. | Started my Cultural Studies at Sofia University. The Ideasign group the the Students’ Council. Personal life.

20:00 The news is on TV. See what’s going on throughout the world. | Studentski grad. Rock’n'roll. Work.

21:00 Getting out with friends. | The Rhodopi mountains. Working hard.

22:00 Enjoying the friends’ company and merriment. | Some moments that I will never forget.

23:00 Getting late. Getting back home. | Graduated from the Sofia University. Wrote a thesis on Virtual Cities. Started the Solutions.bg company.

24:00 A new day is coming. | Now…

(cc)2010 jdbg.com.

24 hours or years?

So what am I up to recently? Well, a trivial answer – work. I’m working hard to get Solutions.bg get up and running the way I want to. Whether I’m doing a good job or not – time will show. Anyway, it will either work or it won’t ;) For the past couple of days I’m tired of looking at and coding xhtml and css templates, but I think that the projects on which I’m working right now will appear pretty good and the clients will like them.

In the personal aspect – nothing new. Just getting ready mentally for the winter season, looking forward to the snow days and ski days… if you know what I mean ;)В  I guess I’m getting older (not that my birthday is tomorrow) because previously I used to enjoy the summer more, but now it’s not really that case anymore. This winter, hopefully, I plan on skiing more and spending more time in the mountains. It’s a good plan and I hope it works.

Well, I don’t feel like moaning and writing about other stuff that’s on my mind right now, so that’s it for now. Stay tuned ;)

(cc)2010 jdbg.com.

What I am up to

At http://jdbg.com/thesis you can find this publication of mine. Just to note – it is in Bulgarian only, available both in .pdf and .odt formats.

(cc)2010 jdbg.com.

The Thesis

More photos over here.

(cc)2010 jdbg.com.

University Graduation