Представям ви моето ново омайниче*, наречено Agripa.

Сглобено със следните компоненти:
Рамка: On-One 456 Summer Season
Чашки: VP-A77C
Вилка: Fox Float 32, 140mm
Предна главина: Formula DC32
Задна главина: Formula DC91
Венци: PG-830 MTB Cassette 11-32, 8-speed
Курбели: Shimano Deore LX
Средно движение: Shimano XT/SLX Bottom Bracket Cups M770/M660
Водач: Shaman Enduro Carbon
Седалка: Selle Italia Max Flite Gel Flow
Скоба: On-One Twelfy QR
Седалково колче: Truvativ XR single clamp 2006 27.2 350mm
Спици: VP
Педали: DMR V8 Grease Port
Верига: PC 951, 114 links, w. Power Link Gold, 9-speed
Предна спирачка: Formula K18 203mm
Задна спирачка: Formula K18 203mm
Преден дерайльор: Shimano Deore FD-M531X
Заден дерайльор: Sram SX4 8speed
Предна шина: Mavic 321
Задна шина: Remerex Jumbo 36
Кормило: Funn Flat Out
Лапа: RaceFace Ride XC
Грипове: ODI Ruffian Lock-On
Предна гума: Schwalbe Moby Nick 2.25
Задна гума: Schwalbe Racing Ralpch 2.25
Вътрешни гуми: Maxxis FreeRide tube ( 1.2mm) 26×2.2/2.5 Schrader
Команди предни: Sram X.4
Команди задни: Sram X.4 8 speed

Тегло на велосипеда: 13,94 кг.
Колелото е сглобено в магазин “Байк Зона“, с любезното съдействие на главния механик на магазина – Бисер Тошев (nahi).

(cc)2010 jdbg.com.

Geum canadense – Agripa

Велоралито съвпада като старт с “Празника на Балкана”, който се организира ежегодишно в гр. Чипровци. За първи път тази година ще има и подобно вело състезание, което за мен лично е много предизвикателно от гледна точка на човека, който седи зад трасето, по което ще мине състезанието. С колегите от “Адвентура” проучихме района и се спряхме на един маршрут, който е доста разнообразен – както от към релеф, така и като начин на каране. Като цялото трасето е ХС, обозначено със синя маркировка (тоест средна степен на трудност). На места обаче, особено в долната част на трасето, спускането е много приятно (и на моменти си е чист DH :)) Като цяло трасето е с дължина ~8км, с обща денивелация ~300м.

С цел предоставянето на по-пълна информация, пуснахме и специален уебсайт – http://3chuki.adventura.bg – където има подробна информация, карта и gps следа на трасето. До тук вече имаме записани доста участници, като се надявам до събота те да станат още повече – все пак колкото повече, толкова по-добро каране мисля ще стане! Можете да видите снимки от трасето тук.

Освен старта в събота, в неделя ще има възможност и за по-сериозно каране по интересен маршрут с дължина над 30 км и денивелация над 1000 м. Маршрутът е “червен” (тоест маркиран с червена маркировка; степен на трудност: труден).

Ако имате път (или нямате но се чудите какво да правите уикенда) към Чипровци, заповядайте да покараме заедно! Ще е весело, забавно интересно!

(cc)2010 jdbg.com.

Велорали “3 Чуки”

В понеделник си взех и аз такъв клин, с “памперс” (както му казват). Оказа се, че подплънката под важните мъжки части прави страшно удобно карането. Решението за тази покупка дойде след последното голямо каране до Пасарел, когато за един ден ми се събраха 108км (74 от които по асфалт) и после… да кажем ми беше доста дискомфортно няколко дни.

И така – препоръчвам много! На цена от 20 лева, в по-добрите вело магазини (например Байк Зона).

(cc)2010 jdbg.com.

Клин за каране

С голяма гордост мога да кажа, че днес, 1ви юни, Денят на детете и рождения ден на МТБ-БГ, е денят, в който пуснахме МТБ-БГ 2.0 бета. Да, макар, че е в бета версия и има още куп работа да се свърши (особено от моя милост по дизайна) много се радвам, че МТБ-то вече е под нова платформа и предлага повече функционалности за своите потребители.

(cc)2010 jdbg.com.

Новият вид на MTB-BG.com

Първо обаче две думи за локацията. Село Локорско се намира на около 15 км от София, в североизточна посока. В подножието на Стара планина е. Има 1 кръчма в селото, в която правят много хубава шкембе чорба ;)

Има няколко много приятни маршрути за каране. Първият, който ще представя е т.нар. от мен “single track” или “забавната пътечка”. Представлява около 30 минути катерене/бутане по пътя над селото, след което следва едно много приятно спускане по сравнително тясна (нормално тясна) пътека. Скоростта на пускане е добра (на моменти доста висока). Хубавото на тази пътека е, че може да се спуска от карачи с различно ниво на каране (е с изключение на 2-3 малко по-технични участъка).  Трябва да кажа обаче, че ако човек не внимава как кара по тази пътека, лесно може да се озове после в стая 108 в Пирогов, така че вниманието винаги е от значение.

Ето го и самия маршрут:

(цък за по-голяма версия).

Ето и файлове за Google Earth – .kml файл с тур на маршрута и .kml файл само с маршрута

Продължителността на спускането е доста кратка – около 10 минути някъде. Въпреки това, си струва катеренето/бутането нагоре. В събота ние направихме 2 спускания и аз лично доста се изкефих. Любо от МТБ-БГ също е описвал този маршрут, като там можете да намерите и .gpsx тракове за вашето gps устройство.

(cc)2010 jdbg.com.

Локорско single track

Тръгнахме от Билата в Младост рано рано. Аз се бях прилично успал, та пристигането до старта за мен беше доста странно – с рейс 214, защото иначе щях да закъснея здраво. (имаше дори и забавление с контролите рано-рано в рейса, ама аз се бях подготвил с 2 билета – един и за колелото). Хубавото беше, че вчера си беше почивен ден и рано рано нямаше никой в рейса. Както и да е.

Като стигнах направо първо се шашнах – имаше сигурно 50 човека с колела. Голяма масовка беше. Имаше хора както с колела за 100лв., така и хора с фрийрайд и даунхил машини за хиляди.

Почакахме до към 9.30 да се съберат всички и тръгнахме. От Младост хванахме към Герман, през Панчарево. Минахме през черните пътища по полето. В с. Герман направихме една голяма почивка, от там се почна баира и бутането. Голямо бутана падна ей!

Първата точка беше Германския манастир. После едни поляни, където имаше някакво рокерско събиране. После се отправихме към Половраг. Хъката, мъката стигнахме почти до горе, където групата се раздели на две – едните нагоре към върха и към малко по-техничната пътека, а другата – надолу по пътя. Мен така ми беше писнало да бутам и катеря вече, че хванах надолу по пътя, по-мързеливата и по-бързичко. Беше мнооооого яко. Пълна газ надолу, пред калта. Сигурно събрах около 2 килограма кал от цялото спускане. :) След това спускане се убедих, че съм за смяна и на задната спирачка с нещо по-добро и от по-висок клас, защото по едно време така бях загрял задния ротор, че въобще не спираше.

Следваше бири в с. Лозен, след това каране през Врана, Горубляне, обратно към Билата и после финала беше при магазина на Нахи в Дървеница. Там той ни почерпи със скара, имаше “великденски бой с яйца”. И така – малко схематично разказвам всичко, но си беше голямо приключение, а ето по-долу и няколко снимки от карането.

Като цяло се учудвам от себе си, защото карането си беше бая като дистанция – някъде около 50 километра + още към 15 градско (вечерта, когато се прибирах към нас) – а не се бях уморил чак толкова.

Ето и малко снимки:

(cc)2010 jdbg.com.

Масовото Великденско каране

Представям ви Maxxis Freeride (закупени и любезно доставени лично от Нахи от Байк Зона на последната форумна среща).

Като цяло гума им е доста по-дебела, по-тежички са от обикновените CST, с които бях преди това (292 грама), но се надявам и от това и да са по-здрави, за да няма мили картинки като тази (това е старата предна вътрешна гума):

Смених и предната и задната с въпросните вътрешни гуми. Да, тежички са, но скоро като мерих колелото, се оказа, че е бая по-тежичко, отколко си мислех, така че половин килограм отгоре за сега ще го преглътна. Мисля, след като сменя и задната спирачка (наскоро сложих Avid BB7 отпред), да сменя и шините с нещо по-лекичко, защото Remerex Jumbo са си наистина доооооста тежки шини.

Цената им не е хич малка (14 лв. бройката). Размерът е 2.20/2.50, 26″. Други данни – след като ги покарам прилично много и придобия някакви нормални впечатления от тях. Всъщност, да се надявам това да е последният път за този сезон, когато пиша за вътрешни гуми и пукания :)

(cc)2010 jdbg.com.

Продукт: Maxxis Freeride

Следваше малко питстоп – преекипиране, натягане на някои от частите и хайде към баира. А той си беше бая баир. От Лакатник до с. Миланово (първата отправна точка в маршрута ни) са само 8км, но денивелацията е към450-500м. Бая въртене и потене падна нагоре, но гледката със серпентините на пътя (виж снимки по-долу) си струваше определено.

Като стигнахме до въпросното село следваше стоп в местната кръчма за обяд. (Все пак бяхме тръгна да въртим крос кънтри/крос кръчми :)) От там хванахме пътя към хижа Пършевица. Изкатерихме още около 250-300м като денивелация и към 8 км. нагоре. От там решихме, че ще експериментираме и търсим как да стигнем по-бързо до влака в 4 и нещо който е.

От тук почна “веселбата” със загубване, пукането на гуми. Като говоря за гумите – това беше големият филм на деня. Общо спукахме 12 пъти гума. Аз веднъж (всъщност два пъти, но накрая на бяха останали повече лепенки, та само я донапомпах колко да изкара до гарата в Лакатник), Койчев 11 пъти. Абсолютен карък, но това си е част от карането. Добре, че носим по няколко комплекта лепенки и вътрешни гуми. На Койчев Kenda Nevegal-a дори 2 пъти пада от шината. Абе… мани тъй нареченото.

Иначе тръгнахме надолу сред поляните. От начало беше много приятно, пътечката беше открита и сравнително бърза. До един прекрасен момент, в който се озовахме сред една гора от трънаци. След известно дирене нагоре-надолу намерихме една пътека, чрез която стигнахме до един път. И той надолу – малко ориентация на gps-ите и на бегом (че вече закъснявахме и за влака дето е в 6 и нещо). По едно време пътят тръгна отново нагоре, вместо надолу. Видяхме една рекичка, която би трябвало да ни откара към с. Оплетня (от където беше идеята да си хванем влака). Тръгнахме покрай реката, по нещо, което трудно може да се нарече пътека. По-скоро беше борба с трънака класически стил. Вчера междудругото покрай тия трънаци оцених, че фулфейса и маската си имат плюсове не само като падаш на глава :)

Както и да е – след голяма битка с трънаците покрай реката стигнахме до един водопад, след това една забита къща насред никъдето (в която естествено нямаше никой), подминахме и една пещера, поборихме се още с трънаците покрай реката докато накрая не стигнахме една по-широка пътека. Там вече можеше да се кара, а не само да бутаме колелата надолу.

Следваше кратко спускане и така в 7 и 10 стигнахме до с. Оплетня. Последният влак от там се оказа, че отдавна сме го изпуснали. Койчев отново спука гума (всъщност имаше 3 дупки в тая гума). Смяна. Обаче пак изпускаше. Сигурно около половин час сме търсили къде е проблема и така и не го намерихме (като свършихме и последните лепенки). Накрая се оказа, че и моята задна гума е заминалата, но нямаше повече лепенеки. Горе-долу се крепеше, та просто я напомпахме яко колкото да изкара 3-те километра до Лакатник.

От там лека-полека (всъщност си бързахме) ги взехме трите километра до гарата в Лакатник и в 8 и 20 бяхме на гарата. Последният влак към София се оказа пътническия в 8 и 58. Пийнахме по една бърза бира, качихме колелата във влака (който се оказа доста луксозен като за пътнически влак – имаше стойки за колела в товарния вагон) и най-накрая седнахме да си починем малко.

Велико каране си беше. Скоро не бях изпадал в подобно приключение, но вече втори ден почти всичко ме боли от мускулната треска. Сега се чудя за другия уикенд къде може да се “загубим” :)

(cc)2010 jdbg.com.

Изгубени и намерени

Карането започна ето така (с други думи малко туткане и моткане):

И после продължи така:

(cc)2010 jdbg.com.

И малко снимки от каране #1 за сезон 2009

Вчера открихме сезона за 2009та. По традиция от миналата година, пак в началото на февруари и пак на Локорско. Този път обаче, понеже си бяхме казали с останалите (братчеда и Сашо), карахме по-спокойно, с повече елементи на откривателстване. Открихме една пътечка, която е на северозапад от селото, доста по-на запад от нормалния маршрут, който си го спускаме. Сашо се опита да го тракне с неговия gps, обаче нещо не се получи. Тези дни братчеда като прати снимки, ще покажа и къде го открихме сезона и какво намерихме там.

Иначе – пожелавам си един безавариен и безопасен сезон 2009!

(cc)2010 jdbg.com.

Откриване на байк сезон 2009