Официалния старт на продажбата беше обявен за 9.00 сръбско време. Седим ние вчера сутринта, изчаквайки да стане 10.00 (нали сме един час напред в България). Да, ама не – няма линк за поръчка. Звъним на Eventim Сърбия (добре, че skype out-a излиза стотинки). Оказва се, че заради незнам си какво ще ги пуснат в 13.00. Казваме си “Ок, то е петък 13, решили са да ги пуснат в 13. Хубаво”. Всеки по задачките си и така до обяд.

Става 13.00ч. Бегом към сайта. Успяваме да отворим страницата за поръчка и от тук приключението се превърна в трагедия с елементи на комедия и пълен абсурд. А именно (по екрани):

Отвори се някакъв прозорец, който започна да мисли продължително и напоително. За капак и някаква джава аплет щуротия се включи, която успа целия браузър. Седяхме и зачакахме.

Чакането нямаше резултат след цели 10 минути. Или по-точно нямаше смислен резултат – даде някаква проклета грешка. Втори опит, F5….

Да, ама не. Този път тотално ни изхвъли. Гадна черна страница, която обясняваше нещо на сръбски, най-култувото от което беше че, “Nemojte osvezavate…”. Е ние все пак решихме да се “освежим” няколко пъти (тоест да пробваме да презаредим сайта наново, дори в друг браузър), но нищо. (Между другото една бележка – екраните са от различни браузъри, защото се опитвахме всячески да достигнем до заветния екран за поръчка).

И така билети не успяхме да купим. След 5 часа опитахме отново – същата история, само дето този път директно ни вкара в черния екран.

Чудя се аз, кога компаниите за продажба на билети (както е явно не само в България) ще започнат да си правят читаво сайтовете, да ги слагат на читави машини, така, че да могат техните клиенти всъщност да станат техни клиенти и да си закупят заветните хартийки за пропуск.

(cc)2010 jdbg.com.

Да можеш и да не ти дават (или просто зле направен сайт за билети)

И така до заветния петък, 11ти април. Концерта беше в зала Христо Ботев. Като цяло, концерта беше…. ЗЛЕ! Защо? Ами почвам по ред на нещата, които ме издразниха и ми развалиха хубавото преживяване да отида на концерт на група, която по някакъв начин и чиято музика ме радва. Значи първо изборът на зала от страна на организаторите беше кофти. Зала Христо Ботев е зала, която някой трябва да й хвърли няколко шашки тротил и да я срине и да направи нещо ново на нейно място, или просто да се реконструира изначално. По време на концерта цялата зала така се тресеше, че аз се оглеждах дали няма да почна да пада/срива нещо.

Второто нещо, което ме издразни беше самия процес на влизана/излизане. По типично българско-печалбарски влезнеш ли веднъж, не можеш да излезеш, въпреки, че примерно са ти скъсали въпросното билетче. Съответно по този параграф – можеш да си купиш бира/вода само от вендорите, които са вътре в залата. А бирата там – някакъв явно изостанал Туборг Christmas Brew беше с отвратителен вкус (както и беше добре разредена).

Както и да е – първите две неща по някакъв начин ги преглътнах – все пак отидох да слушам музика, а не да се дивя на соц архитектурата на залата или да пия бира с приятели. Но третото нещо просто не можах да го преглътна – а именно озвучаването. Беше ОТВРАТИТЕЛНО! Групите, които свириха – а именно Baby Face Clan, Светльо и легендите и накрая Молотов, се помъчиха да свирят и да създадат настроение и да някъде успяха. Но ако човек не е слушал преди концерта нещата, които изпълниха, едва ли би ги познал. Просто организаторите мнооооого се изложиха. Показателен е факта, че някъде към средата на сета на Молотов, аз просто си хванах чукалата и си тръгнах.

Та… изводите – концертите в България не правят разлика от всичко останало. Зле! Въпреки цялото ми това раздразнение, да завърша с положителна нотка – ето все пак няколко клипа от концерта.

Светльо и легендите с “Бате Гойко” в малко по-странен вариант

И ето ги и самите Molotov

(cc)2010 jdbg.com.

Концертът на Молотов