От вчера съм собственик и горд ползвател на Apple MacBook Pro. Кръстих го така, защото е с прекрасния алуминием дизайн на малко по-старото поколение MacBook Pro (aigle се превежда като светлина и радост). Разбира се, името идва от моята традиция да кръщавам машините си на фигури от гръцката митология.

Към момента почти съм поприключил миграцията от уиндоуската машина към новия, но честно казано, се оказа по-голяма играчка, отколкото си го представях (особено с миграцията на файла на Keepass-a към Key Chain-a на Мак). Впечатлен съм колко лесна е инсталацията на системата (аз направих чиста преинсталация), инсталацията на различни приложения, както и на различни плъгини, шрифтове и т.н.

И така – ето ме като един прохождащ Мак юзър (или по-скоро завръщащ се Мак юзър, тъй като в далечната 1988 първия ми комютър някога беше Apple II).

(cc)2010 jdbg.com.

Aigle

Напоследък обаче ми писна от различните инстантни кафета (а.к.а. “нес” – въпреки, че НесКафе рядко пия). Хубави са, но нещо ми се губи вкуса при тях. Имам и кафеварка тип “кубинска”, но честно казано нямам нервите всяка сутрин да й бая, а след това и да я чистя (да живее мързела) :)

Наскоро си говорих с някой (да ме извини, но не помня кой – ако се сети да каже!) за “френските кафе преси”. Заинтересувах се, но в първия момент си казах, че са поредната дизайнерска хубавиня, с която човек може да си направи кафе. Както и да е – така и си остана. До миналата седмица, когато след една покупка за подарък от Старбъкс получих бонус малко пакетче с кафе на зърна. Много ароматно кафе! Тогава се замислих и дали да не почна да пия кафе на зърна и да пробвам да видя как се прави и какво е кафето, когато се направи с въпросната преса.

Поразгледах в нета, ориентирах се горе долу в цените. Дори и някои лични впечатления попрочетох. И така се реших да отида до магазин Genesis в Мола. Бях приятно изненадан, че въпросните преси бяха на промоция и така се сдобих с кафе преса само за 25 лева. Джъст пърфект! :)

Още същия ден направих пробата. Намлях малко кафе с блендера (кафето в тази кафе преса се слага едро смляно, така че стандартното смляно кафе, което се предлага в магазините не върши работа). Много хубаво кафе става!

(cc)2010 jdbg.com.

Кафе преса

Тогава ми трябваше да се обадя, отворих си програмката, набрах номера, на който исках да се обадя и за мое учудване любезен женски глас ми заяви “Вие достигнахте кредитния си лимит.”

“Брях!” си казах. Веднага погледна на my.maxtelecom.bg да видя колко ми е баланса по акаунта – ами има пари в него. Звъня аз на съпорта (през мобилния ми). След 10 минутно чакане най-накрая се свързах с оператор, който горкия толкова застрелян беше, че имах чувството, че аз знам повече за продуктите, които предлага компанията му от него. Както и да е – човека обеща да види какъв е проблема и да не ме държи допълнително на линия, като каза, че ще се обади като всичко е ок. Аз после трябваше да бягам по задачи, затворих лаптопа и програмката.

И така до днес. Днес пак ми потрябва да звънна през Max Phone-a. Мислейки си, че всичко вече е ок (въпреки че след предния разговор с хората на Max Telecom никой не ми се обади втори път, както бяха обещали) си набрах номера и какво да чуя. Да, познахте – Епизод 2 на девойката, която ми обяснява, че ми е надхвърлен лимита.  Реших да звънна на съпорта – този път (незнам дали заради факта, че е неделя) се свързах от раз с оператор. Не ми се реши проблема, пак ми обещаха да ми се обадят като оправят проблема. Да видим.

Ако наистина така си обслужват клиентите, май ще се отказвам от техните услуги. А и основно почнах да премислям дали точно от Max да си взема wimax устройство за колата (нещо, което съм го решил вече, че ми писна от задръстванията).

(cc)2010 jdbg.com.

Max Phone ли? Поддръжка ли?

Първият път ми се случи докато играех WoW – казах си “Ок, май го преозорих повече отколкото трябва”. Беше позагрял здраво от долната част. След няколко дни – пак същата история, с тая разлика, че не правех нищо не обичайно – отворен браузър, поща, плейър, в който се плейваше някоя от телевизиите от iptv.bg и туй то. Днес – идентична на последната случка. Интересното е, че като го оставя 5 минути да “отгрее”, после нямам проблем. Става дума за FSC Amilo Pa 1510.

На някой да му се е случвало такова нещо?

(cc)2010 jdbg.com.

FSC и внезапното изключване

Много приятна и малка джаджа. Като възможности предлага базовите неща, които са необходими за една авто навигация. Честно казано, от допълнителните екстри, които по-скъпите модели предлагат единствено мога да съжалявам, че няма bluetooth – щеше да е полезно да може да се връзва към телефона и да играя ролята на handsfree.

Вчера се разрових по софтуера, който върви с устройството (фирмен на Garmin разбира се). Има какви ли не варианти да се задават точки, маршрути и т.н. Намерих и няколко сайта, от които човек може да си свали POI (point of interest) файлове с дадени обекти. Този сайт – POI Plaza – за мен се оказва достатъчно пълен с какви ли не POI, групирани по различни критерии. От всички обаче, най-ценните POI, които сложих върху устройството са местоположението на различните радари, камери и други устройства, които КАТ използват. Много удобно и полезно.

Тия дни около празниците предстои по-дълго и задълбочено тестване по разни маршрути, като се надявам и аз малко POI-та да мога да направя и да се надяваме скоро да мога да публикувам ;)

(cc)2010 jdbg.com.

GPS

Иначе сега го ползвам малко като медицински уред, чрез който по-бързо да ми се възстанови китката и въобще цялата. С нея го въря по-бавничко, терапевтично. Но иначе си е голяма зарибявка ;)

(cc)2010 jdbg.com.

Powerballing

Поводът за цялото това пътуване беше европейската киноложка изложба – EuroDog 2008. Дори стана 2ри в клас Ветерани, което е повече от добре, имайки се предвид, че първи е едно от легендарните кучета в тази порода. Ето и снимчица:

И така. Иначе пак се връщам на момента с разходките. Качих се и на корабче по Дунава, като така успях да разгледам Будапеща и от вода, по тъмно. Не че не съм ходил поне десетина пъти, но други си е по тъмно, от корабче, с чаша… ябълков сок в ръка (в Унгария можеш да шофираш само, ако си с 0% алкохол в кръвта – демек и 1 бира не можеш да изпиеш).

Иначе във Виена (това беше в събота) се разходихме. Пътуването от Будапеща до Виена е бързо и скучно. Около 250км равна магистрала. Най-интересната част беше границата между Унгария и Австрия – минава се с 60км/ч, без да се спира :)

Иначе ето малко снимки от Виена:

Последна снимка междудругото ми направи голямо впечатление заради веселостта, която придаваше въпросното покривало на иначе сивата и скучна атмосфера около тази сграда. Поздрав за всички хора, които се интересуват от визуалното/дизайн.

Както и да е. Съчетахме и малко шопинг накрая на пътуването – не пропускам да мина през някоя IKEA като има в наличност в дадения град, та и там пак напазарих куп полезни джунджурии за вкъщи. Правя няколко бележки за трафика в Будапеща – отвратителен, супер натоварен и мноооого объркан. Не можах да разбера как град с население колкото София, със значително по-добра инфраструктура има задръствания, в сравнение с които софийските изглеждат като сбирка на хорица с общи интереси рано сутрин. И така.

(cc)2010 jdbg.com.

Будапеща и Виена