От вчера съм с нов гипс, стария ми го махнаха и подновиха. С новия някакси малко по-стегнато ми е и като седя пред компа не се изморявам толкова бързо. Пак почвам лека-полека да работя.

(cc)2008 jdbg.com.

Вчера ходих да карам с още няколко младежа (и младежка де, да не обиди ;) от МТБ фоума в Лозенска планина. Нагоре си беше обичайния зор по изкачването, но поне времето беше супер. Надолу обаче, се яви причината, заради която закрих сезона за 2008ма. Паднах почти на средата на спускането. При добра скорост заорах в шумата, от там един по-голям камък, направих човка и воала. Демиджът - счупена лява китка (5та метакарпална кост), напукана козирка на фулфейса, счупен десен грип и леко надрани лостчета на спирачките.

Както се вижда от снимките, паднал съм леко настрани. Фулфейсът ми спаси главата, така че определено си заслужи кинтите, които ми струваше. Сега само трябва да намеря нова козирка (след обстоен преглед по каската няма пукания, което е добре). И после да ми разправят нещо против фулфейсовете. Били тежки, били спарвали. Да, вярно е, НО сега си имам всичките зъби, които си имах и преди карането + нямам дупка на главата.

Лошото е, че 1 месец ще си ходя с гипса и после към още половин ще се раздвижвам, но какво да прави. Рисковете на живото предаване…

(cc)2008 jdbg.com.

(cc)2008 jdbg.com.

Така че, не мога да си кривя душа и трябва да отдам дължимото на качеството на услугите на доставчика (Онлайн директ). Предполагам, че в район като моя началото е трудно винаги (имат покритие от около месец), но се надявам вече да нямат проблеми.

(cc)2008 jdbg.com.

Преминах към услугите на Онлайн Директ, защото от доста хора бях чул, че работят качествено и добре. Също прочетох и доста добри отзиви в различни блогове. Първоначално бях наистина впечатлен от качеството на предлаганата услуга, която получавах - стабилна връзка, истински скорости, които ги има в договора и така нататък. Също и самият начин, по който ме включиха към тяхната мрежа беше направен по доста професионален, чист и бърз начин.

За съжаление обаче, това хубаво общо впечатление се оказа само първите няколко седмици. Преди 2 седмици, точно в един от онези моменти, когато работата ми налага най-много да ми трябва нет, ами нямаше. И то нямаше, защото им беше изпушил някакъв суич. Ще кажете “Да, случва се.” Наистина, така е, но Е проблем, когато се оказва, че въпросният суич го няма на картата с опорното обурудване, която ползва техника, който дойде да отстрани проблема. Момчето си игра повече от 2 часа, за да се разбере накрая, че някой друг от фирмата не си е свършил работата и благодарение на който аз нямах връзка повече от 18 часа, а техника си загуби доста време.

Така, разказаната по-горе случка беше #1 от поредицата. #2 се случва миналата седмица. Пак така по необеснима причина изведнъж връзката изчезва, звъня аз на съпорта (който е денонощен поне) и ми казват, че на другия ден (!!!) чак ще го оправят. Изгубих една вечер работа, но поне вярно на другия ден в 10.00 имах нет, както казаха. Ок, казвам, случва се.

Случка #3 - пак миналата седмица. Имаше нет, но никакъв международен трансфер. Тоест - файда от нета - никаква, след като и пощи, хостинги и т.н. са ми извън БГ.

Случка #4 - вчера и днес. Рано сутрин вчера нет имаше. Към 9 - няма никакъв, рутера не може да си хване адрес. Проблем с тяхната мрежа с две думи. Следва мое обаждане до съпорта. Време за реакция - 3 часа (пак добре). Днес сценарият се повтаря почти 1:1, с тази разлика, че поне този път ми казаха, че има скъсана оптика, която предизвиквала централен проблем в този район и че днес преди обяд трябва да я оправят. В резултат - пак не мога да свърша никаква работа.

Като цяло - случките нещо почнаха да стават много, а на нов клиент като мен, особено държащ на качеството, това мноооооого ми прави впечатление.

И така. В момента поизхакерствах малко и успях да хвана някаква мнооого слаба и неособено защитена wifi мрежа от квартала, та поне да си свърша малко работа, да се пооплаквам тук в блога и т.н. Очаквам и да ми тръгне най-накрая и нормалната връзка, като ми е крайно любопитно времето за реакция на доставчика.

Въобще, оказва се, че независимо от технологиите, които използват, от хората, които имат назначение, от съпорта и кол-центровете, ЛАН доставчиците си остават един дол дренки, май. Разбирам ги, че големите, корпоративни клиенти са в фокуса на техните бизнеси (все пак големите фирми носят големите пари), но не трябва да се пренебрегват и малките фирмички и/или физически лица-клиенти. Тъй нареченото SLA (Service Level Agreement) при ЛАН доставчиците е някаква хипер химера, която като гледам не може да се осъществи. Прегледах си договора и там пише, че доставчика е задължен в рамките на 1 работен ден да отстрани повредата. Да, ще кажете - 1 ден е нормално. Да, ама не - защото в бизнесите, които зависят от нет комуникацията (какъвто е и моя), 1 ден без работа = 1 ден без приходи. Сещате се - елементарно аритметично уравнение. И така. Стига съм разсъждавал на глас, че да не взема да падне и тая мрежа, към която съм се закачил ;)

(cc)2008 jdbg.com.

Резултатът беше изненадващ дори и за мен: като за начало успях да събера 2 чувала по 35 литра с боклуци (главно от работния ми кът, при това хартии и други подобни). Успях да си преокабеля малко нещата така, че в момента имам около 40% по-малко кабели по бюрото. На рибките им смених доста неща, като се почне с нова помпа (че старата малко даде фира) и се стигне до нов грунд. Въобще светна къщата.

Втората фаза от разчистването е да си разчистя и другата “къща” - компютъра. Вчера почнах плах опит с архивиране на снимки, разчистване на inbox-овете, обединяване на 3 от мейлите в 1 акаунт, днес ще допродължа с архивиране на още няколко неща.

Междудругото вчера, когато пеках поредното dvd със снимки, се замислих как нормалния ни се дигитализира все повече и как все повече място (говоря в гигабайти) ни трябва, за да го поберем. По този повод в момента се оглеждам за кутия за външен хард диск с мрежова карта (или казано с думи прости един NAS). Намерих ето това - IB-NAS901-B на RaidSonic, което поддържа и IDE дискове, а тук ми се търкаля един стар голям диск, който ще свърши работа. В момента чуденката ми е под каква файлова система да го сложа, защото fat32 поддържа само до 128G (а това устройство май предимно на fat32 работи). Ntfs си е уиндоуска боза, е верно добра боза, но другите операционни системи нещо не я харесват много много, та сега си мисля за ext3. Ама ще видим - първо да купя нещо, пък после ще го изхакерствам ;)

(cc)2008 jdbg.com.

Въпреки, че вече сме в ЕС (демек сме в отбора на “развитите”), реално погледнато пак сме си зле. При това не зле, а много зле. Мен лично ми е страшно смешно едно нещо - покрай голямата финансова криза, която тресе всичко на запад от Калотина, нашите управляващи се бият в гърдите, че държавата имала голям бюджетен излишък и, че всичко едва ли не е ок. Да, ама не. В разговори с приятели-икономисти, ей така на по бира, ми обясниха, че този бюджетен излишък е защото просто се взимат много данъци. Демек - потвърждение на всекимесечните ми оплаквания колко много пари оставят в тая държава под формата на данъци и осигуровки.

Иначе отново по темата - бедността като безсилие и като избор. В България за съжаление много хора спадат в първата графа, особено това важи с голяма сила за хора от по-малките градове и селата, където препитанието на места си е сериозен проблем. За целта има класическите схеми за подпомагане, които за добро или зло работят по начина, по койта са. Могат ли да се оптимизират? Определено.

Бедността като избор обаче е нещо, което е още по-страшно. В качеството си на собственик на малка фирма за уеб услуги напоследък си търся хора. Честно казано хора се намират, но какви? Мнозинството са накадърни, нагли и прости. Слава богу има и нормални, с част от които в момента работя. Казвам мнозинството, защото не може ти да мизерстваш, да нямаш пет стотинки в джоба, да не можеш нищо (или поне нищо съществено) и да искаш 1200лв. начална заплата. Да, животът е скъп, но и изкарването на пари не е лесна работа. Ако беше - всички щяхме да сме милионери и да си печем дупетата по слънчеви острови.

Точно такива нагли хора са хората, които са бедни по избор. Те са бедни не материално (въпреки че повечето както казах нямат заможни доходи), а са бедни духом. Малки душички, които се мислят за голяма работа. Е, всеки си чупи главата в стената по единично както обичам да казвам, но понякога именно чупенето може после да ти заздрави главата. И като гледам как вървят нещата в нашата мила малка страна, дано скоро повечко хора си построшат главите, че да ни дойде акъла на целия народ, за можем да вървим напред, да станем една заможна нация - материално и духовно.

(cc)2008 jdbg.com.

Ето и обещаната втора част на клипчето от карането на Локорско от миналия уикенд.

(cc)2008 jdbg.com.

И този уикенд покарахме, при това пак на Локорско. Супер беше, особено като се има предвид, че с това каране направих сефтето на няколко нови неща по екипировката/оборудването на колелото. Тествах новите си гуми - Maxxis Ignitor 2.35. Много съм доволен - прекрасно сцепление дават тия гуми (и съоветно и контрол). Новото джърси, както и новата каска - най-накрая се оборудвах с фулфейс - Bell Balistic. За самото каране - горе е клипчето, където мен ме има в кадър. Останалите клипчета още не са обработени, но скоро и те ще се появят предпремиерно :)

(cc)2008 jdbg.com.

Поводът за цялото това пътуване беше европейската киноложка изложба - EuroDog 2008. Дори стана 2ри в клас Ветерани, което е повече от добре, имайки се предвид, че първи е едно от легендарните кучета в тази порода. Ето и снимчица:

И така. Иначе пак се връщам на момента с разходките. Качих се и на корабче по Дунава, като така успях да разгледам Будапеща и от вода, по тъмно. Не че не съм ходил поне десетина пъти, но други си е по тъмно, от корабче, с чаша… ябълков сок в ръка (в Унгария можеш да шофираш само, ако си с 0% алкохол в кръвта - демек и 1 бира не можеш да изпиеш).

Иначе във Виена (това беше в събота) се разходихме. Пътуването от Будапеща до Виена е бързо и скучно. Около 250км равна магистрала. Най-интересната част беше границата между Унгария и Австрия - минава се с 60км/ч, без да се спира :)

Иначе ето малко снимки от Виена:

Последна снимка междудругото ми направи голямо впечатление заради веселостта, която придаваше въпросното покривало на иначе сивата и скучна атмосфера около тази сграда. Поздрав за всички хора, които се интересуват от визуалното/дизайн.

Както и да е. Съчетахме и малко шопинг накрая на пътуването - не пропускам да мина през някоя IKEA като има в наличност в дадения град, та и там пак напазарих куп полезни джунджурии за вкъщи. Правя няколко бележки за трафика в Будапеща - отвратителен, супер натоварен и мноооого объркан. Не можах да разбера как град с население колкото София, със значително по-добра инфраструктура има задръствания, в сравнение с които софийските изглеждат като сбирка на хорица с общи интереси рано сутрин. И така.

(cc)2008 jdbg.com.