Моно

Моно. Всичко ми е моно в главата последните няколко месеца. Стереото липсва. Една голяма смесица от моно канали, които се преплитат, всеки бъркащ и намесваш се в другия, резултатът от който е една голяма какафония. Стържещ хаос от звуци. И това беше до преди две седмици.

Събудих се. Беше тихо. Много тихо. Събота сутрин. Слънцето грееше през прозореца мързеливо, седейки някъде далеч отгоре над всичко и всички. Станах и излязах на терасата. Градът като че ли още спеше, въпреки, че беше почти обяд. Направих си кафе, седнах в барбарона и се загледах пак във Витоша, там някъде над града. Тихо, спокойно и мързеливо беше. И самотно.

Гледайки/блеейки напред, почнах да размишлявам върху какво ли не. Проблеми, приятели, неприятели, жени, работа, пътувания, хубави моменти, велосипеди – наистина какво ли не. И лека полека стигнах до извода, че именно шумът, многото моно канали дето правят какафонията в главата ми, ми пречат да видя важните неща. Всъщност важното нещо. То е едно. Наричат го по много начини, но то си е едно. Единият от тези начини е обич, друг е любов, трети е взаимност. Но да ви кажа честно, според мен никой от тези начин не го обхваща изцяло това нещо и затова за мен си е „нещо“.

Да, реших, че трябва да намаля volume-то на шумовете. Всъщност, да ги изчистя и те да изчезнат. Категорично и завинаги. Тогава може би „нещото“ може и да се появи.

Рано или късно, на всеки му идва прозрението, че е проспал дадено време; че не е направил един куп неща, които е трябвало да направи, както и че е натворил една камара глупости, които пък е трябвало да спести на себе си и на хората около него. И аз не правя изключение. Това прозрение само по себе си е нищо – просто осъзнаваш, че сам си се прострелял в крака, докато си си мислел, че влизаш в битка. А всъщност тая битка е била със самия себе си и ти така не си успял да влезнеш в нея. Всъщност прозрението е приключването на влизането и рязкото излизане от тази битка. Няма просто смисъл да се бориш със себе си. Обаче има и друго – лошото е, че когато осъзнаеш кое е важното нещо за теб, май вече е късно.

А важното нещо.. то е някъде там, на югоизток.

Снимка: sxc.hu