Иначе през 2010, в календара на по-западния свят почнаха да се случват интересни неща около мен. Като за начало, в Адвентура пуснахме електронен веломагазин, направихме виртуални симулации на маршрутите, които маркирахме миналата година и се каним да пуснем и няколко нови картографски услуги.

В Solutions.bg също действаме по нови неща, които се надявам в съвсем скоро бъдеще да мога да ги обявя и официално. За момента сме като едни готвачи в хубав ресторант – в етапа “готвим нещо, ръсим го с подправки и ще стане вкусно” :D Иначе подпомогнахме Фондация “Стъпка за България“, като преработихме уебсайта им.

И така. Това е краткият ми пост, с който трябваше най-накрая да започна година и в блога си. Май май все си повтавям, че трябва повече да пиша, ама някакси нещо не ми се получава..

(cc)2010 jdbg.com.

Честита нова година на тигъра

Ето и видеото:

Хубаво е човек да си спомня хубавите моменти и как се побеждава :)

(cc)2010 jdbg.com.

Как да победиш?

Това всъщност трябваше да се случи преди няколко месеца, когато се оказа, че ламарините са й поизгнили повече отколкото трябва и когато мен вече не ми се занимаваше (главно от остра липса на време) да я кърпя, оправям и да се занимавам като цяло. Е, вчера дойдоха най-накрая хората от фирмата за рециклиране, качиха я на един репатрак и Ладата си замина. Ето малко снимки:

Незнам как е при другите хора, но раздялата с първата кола ми е малко като раздялата с първото гадже – леко болезнена, изпълнена със сантименти и спомени. Фактът, че си имаше собствено име – “Хилядолетният сокол”, измислено от Хлебаров старши, говори сам за себе си. С тази кола съм изминал доста километри (по последни груби сметки около 180 000км из България). Качвал съм се по какви ли не черни и горски пътища, возил съм колела от различен калибър, по различен начин. С две думи – с тази кола се научих как да управлявам автомобил и да го накарам да се качи на места, където малко други коли (не говоря за джипове) могат да се качат.

Ще ми липсват и онези зимни моменти с Ладата, когато при -10 или 15 градуса на паркинга пред блока повечето съседи се опитваха да запалят колите си, а руската машина тръгваше от раз. Колкото и да е странно, ще ми липсват и онези не малко моменти, когато съм бърничкал по двигателя и какво ли още не от чарколяците на колата, за да може да тръгне даденото нещо и да се оправи.

Както и да е. В момента съм вече без кола, което на този етап ми е добре – все пак метрото колкото и да е зле в София, върши работа. Тъй като съм се изпълнил със спомени и сентименти около Ладата, ето и няколко неща, които съм от по-добрите й времена:

• Времето, когато е купих
• Първият път, когато се сблъсках сам да си сменям нещо по колата
• Първият път, когато качихме колела върху Ладата
• Как да возим колело върху кола: добри и лоши практики
• Още една снимка на колата, с колела (този път 3 броя на куп) – Беглика circa 2008
• Откриването на байк сезон 2009, с Ладата разбира се
• Трактори върху Ладата (или как се товарят 2 DH колела) + 1 XC върху Лада

(cc)2010 jdbg.com.

Farewall to the Lada

С две думи – лятото си е лято, но се бачка на пълни обороти. През този месец и малко успях да свърша някои доста значителни неща за мен – а именно:

• успях да си напиша и да си защитя дипломната работа в магистърската програмата по “Виртуална култура” и така да се каже, вече съм магистър (очаквайте повече за дипломната скоро)
• стартирах Адвентура – фирма с вело насочесност. Успяхме да завършим първия ни проект – тресиране и маркиране на 10 маршрута на територията на община Мездра. Сега мислим по проекти за други трасета из разни краища на България…
• редизайн и напълно обновление на уебсайта на Солюшънс.БГ. Най-накрая вече си имаме подходящ за нас сайт, където представяме какви неща за сме правили за нашите клиенти. Общо взето проблемът с този така дълго разтеглен във времето редизайн беше, че нямахме време да го направим от клиентски проекти.
• успях и да покарам малко из планините, да тествам новата екипировка с която се поснабдих и за която скоро мисля да напиша няколко отзива

С други думи, случват се доста неща, а аз все нямам време да седна да блогвам като хората. В интерес на истината напоследък микроблогинга в Twitter ми е доста по-лесен и удобен.

И така – очаквайте включване по повечето от тези теми в идните няколко дни ;)

(cc)2010 jdbg.com.

Случки летни разни

За първи път излиза нещо написано от мен в хартиено издание на голям всекидневник :) Приятно изненадан съм.

(cc)2010 jdbg.com.

Вестник “Труд” цитира jdbg.com

Породата му е бенгалска котка. Онзи ден в петък като го донесоха беше изключително страхлив, съскаше и не искаше да излиза от бокса. Вчера обаче почна да се поокопитва, че дори почна и с белите – беше набарал храната на рибките, разпрал плика и беше разсипал храната из цялата кухня. Голям дивак е :)

Очаквайте скоро и по-голяма фотосесия, защото фотоапарата на телефона ми нещо почва да се предава лека-полека.

(cc)2010 jdbg.com.

Гути

Вчера, по случай петата годишнина от учредяване на Факултетния студентски съвет (ФСС) в Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, бяха обявени 9 човека, които бяха наградени с званието “Почетен член на ФСС”. Е, моя милост е един от тези хора – “Почетен член на Факултетния студентски съвет (ФСС) в Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

С доста голяма доза умиление се върнах към зимата на 2003та, когато заедно с една шепа хора, в една малка стаичка на 4ти блок на ФФ, създадохме ФСС-то. Бяхме малко на брой, ентусиасти и идеалисти, вярващи, че може да се опитаме да променим някои неща в нашия университет. Написахме манифеста си, след това аз спретнах сайта, установихме структурата на съвета, начините за комуникация със студентите, администрацията, преподавателите и деканското ръководство и така се почна.

Мога надълго и нашироко да говоря за нещата, които ФСС е правил през години, особено пък за тези, в които и аз съм бил набъркан по някакъв начин. За резултатите, които сме постигнали. Обаче няма. Защо? Вчера гледах сегашните членове на ФСС. Много са готини – всичките млади и ентусиасти (то не че аз съм един дърт… ама). Много ми напомниха за нас преди 5 години.

Както и да е. Честит рожден ден ФСС! И благодаря за указаната чест!

(cc)2010 jdbg.com.

Почетен член

Резултатът беше изненадващ дори и за мен: като за начало успях да събера 2 чувала по 35 литра с боклуци (главно от работния ми кът, при това хартии и други подобни). Успях да си преокабеля малко нещата така, че в момента имам около 40% по-малко кабели по бюрото. На рибките им смених доста неща, като се почне с нова помпа (че старата малко даде фира) и се стигне до нов грунд. Въобще светна къщата.

Втората фаза от разчистването е да си разчистя и другата “къща” – компютъра. Вчера почнах плах опит с архивиране на снимки, разчистване на inbox-овете, обединяване на 3 от мейлите в 1 акаунт, днес ще допродължа с архивиране на още няколко неща.

Междудругото вчера, когато пеках поредното dvd със снимки, се замислих как нормалния ни се дигитализира все повече и как все повече място (говоря в гигабайти) ни трябва, за да го поберем. По този повод в момента се оглеждам за кутия за външен хард диск с мрежова карта (или казано с думи прости един NAS). Намерих ето това – IB-NAS901-B на RaidSonic, което поддържа и IDE дискове, а тук ми се търкаля един стар голям диск, който ще свърши работа. В момента чуденката ми е под каква файлова система да го сложа, защото fat32 поддържа само до 128G (а това устройство май предимно на fat32 работи). Ntfs си е уиндоуска боза, е верно добра боза, но другите операционни системи нещо не я харесват много много, та сега си мисля за ext3. Ама ще видим – първо да купя нещо, пък после ще го изхакерствам ;)

(cc)2010 jdbg.com.

Есенно разчистване

Интересно съвпадение е, че именно днес е и една друга годишнина – нашата мила родна държава празнува 100 години откакто е независим политически субект (казвам го по този начин, защото ме дразни думата “независимост” когато се употребява за държава, която е съществувала повече от 1300 години). Та по темата – държавата на 100, аз на 25 ;) Все един вид кръгли числа :)

(cc)2010 jdbg.com.

1 към 4

Всъщност какви ги бръщолевя и защо пиша този пост? Това е малка саморефлексия върху последните няколко години и върху някои от нещата, които се случват в момента. Именно през това време съм имал доверие на много хора, по различни поводи, което не се е оправдало. Явно, че притежавам някаква “дарба” да уцелвам точно тези хора, които привидно са ок, но всъщност накрая се оказват едни хубави, лъскави ябълки, изгнили отвътре. Както и да е, идеята ми в случая е, че тази един вид наивност много скапва нещата или ако не тя, то това, което се случва отчасти благодарение на нея. При това няма значение дали се отнася до лични, служебни или други взаимоотношения.

Въпреки всичко обаче, все пак, както казах, съм от онези непоправими оптимисти, които мислят, че живота може да е хубав и че просто има хора, които може би не са така. Напоследък се запознах с няколко такива човека – от тази съща порода като моита. Оказа се, че и те имат сходни преживявания и именно това ме накара да напиша този пост. В малко по-философски план – а нима всички сме толкова наивни и постоянно правим едни и същи грешки? (до колкото това може да са грешки или просто може да го наречени “опит”) Може би да, може би не – кой знае. По-скоро отговорът е, че трябва да се продължава да се вярва в т.нар. “всеобщо добро” (колкото и неясно, мътно и странно да звучи като концепция).

Така че, бъдете оптимисти! Струва си.

(cc)2010 jdbg.com.

Доверието в хората