Култура. Без накисване.

снимка: peio.org

И какво? Измиха го паметника. Поп-артът явно не му е било писано да вирее по тези географски ширини.

Удивен съм, как в България хората не са си променили мисленето и са си далеч назад някъде из 50те години на ХХ век. Безспорно е, че подобни поп-арт инсталации са базирани на провокацията, но именно по този начин се тества до колко хората в една държава имат: а) чувство за хумор, б) чувство за себеоценка, в) широта на мирогледа, г) са модерни (колкото и да не я обичам тази дума, защото се лепва в какви ли не контексти).

Да, измитa беше една възможност за туристите в София. Другарите милиционери, с техните си възгледи не видяха как една провакция е удобен случай за справяне с проблема на пост-комунистическото ни минало. Професор Дичев вчера в своя статия добре го каза – „Комунизмът няма да си отиде пред намусени идеолози с булдозери, а с купон и забава„. Според мен, комунизмът никога няма да може да си отиде от България, но и защо да си ходи? Защо, като може да бъде употребен – така, както го направиха германците със Стената, чехите с розовия танк, унгарците с Парка на соца т.н.

Измиха го. По тъмно. Да не се вижда много много какво се случва. Старите навици си имат влиянието. Без дискусия, без коментар. Директно давайте, действаме, десант, акция, готово! За съжаление така се действа в България. Ако трябва да обобщавам – почти за всичко е така (но да не изпадам в размишления встрани от темата).

В една държава се вижда колко държавност има в нея по начина, по който третира културата и изкуството. Културата – виждаме на какъв хал е. Изкуството – и то горкото се мъчи, в някакви си там предсмъртни мъки. Изведнъж се появява нещо, което поразбива малко скучното, статично статукво и веднага е измито. Третирането на изкуството в действие.

Какво третиране ли? Да, в България държавността третира културата и изкуството подобаващо. Лошото е, че ги третира странно – с препарати за почистване и пароструйки. Без накисване! И с малко пяна!

Заповядайте малко изчистена култура.

Ако не ви харесва – ходете да гледате новооткрития музей на „съвременното“ изкуство, който се откри тази седмица в бившата сграда на Арсенала. Да, онзи същия, с надгробния камък отпред. Май всъщност този камък показва колко ни е умряло „съвременното“ изкуство.