Blog Action Day 2008: Бедността

И тази година няма да остана безразличен към инициативата Blog Action Day, също както миналата година. Тази година темата е бедността - изключително адекватна тема за малка държава като нашата.

Въпреки, че вече сме в ЕС (демек сме в отбора на “развитите”), реално погледнато пак сме си зле. При това не зле, а много зле. Мен лично ми е страшно смешно едно нещо - покрай голямата финансова криза, която тресе всичко на запад от Калотина, нашите управляващи се бият в гърдите, че държавата имала голям бюджетен излишък и, че всичко едва ли не е ок. Да, ама не. В разговори с приятели-икономисти, ей така на по бира, ми обясниха, че този бюджетен излишък е защото просто се взимат много данъци. Демек - потвърждение на всекимесечните ми оплаквания колко много пари оставят в тая държава под формата на данъци и осигуровки.

Иначе отново по темата - бедността като безсилие и като избор. В България за съжаление много хора спадат в първата графа, особено това важи с голяма сила за хора от по-малките градове и селата, където препитанието на места си е сериозен проблем. За целта има класическите схеми за подпомагане, които за добро или зло работят по начина, по койта са. Могат ли да се оптимизират? Определено.

Бедността като избор обаче е нещо, което е още по-страшно. В качеството си на собственик на малка фирма за уеб услуги напоследък си търся хора. Честно казано хора се намират, но какви? Мнозинството са накадърни, нагли и прости. Слава богу има и нормални, с част от които в момента работя. Казвам мнозинството, защото не може ти да мизерстваш, да нямаш пет стотинки в джоба, да не можеш нищо (или поне нищо съществено) и да искаш 1200лв. начална заплата. Да, животът е скъп, но и изкарването на пари не е лесна работа. Ако беше - всички щяхме да сме милионери и да си печем дупетата по слънчеви острови.

Точно такива нагли хора са хората, които са бедни по избор. Те са бедни не материално (въпреки че повечето както казах нямат заможни доходи), а са бедни духом. Малки душички, които се мислят за голяма работа. Е, всеки си чупи главата в стената по единично както обичам да казвам, но понякога именно чупенето може после да ти заздрави главата. И като гледам как вървят нещата в нашата мила малка страна, дано скоро повечко хора си построшат главите, че да ни дойде акъла на целия народ, за можем да вървим напред, да станем една заможна нация - материално и духовно.

Tags: българия