mindabouts

Малките неща в този живот. А какви са те? Не, не са онези тъй наречене “малки радости в живота”. Те са онези неща, които ни различават и ни правят уникални. Те са онези неща, чрез които ние се идентифицираме, създаваме своята идентичност и преосмисляме себе си.

Огледай се. Погледни хората, които те заобикалят. Погледни общностите, от които волно или неволни си част. Погледни обществото, чийто член и един вид представител си и ти. Погледни и се осъзнай. Виждаш ли малките неща? Трудно. Трудно биха могли да бъдат видяни. Може да се запиташ защо? Ами защо няма предпоставките за тяхното съществуване.

До тук с абстракции. Както въпросните малки неща липсват около теб, така липсва и едно нормално функциониращо гражданско общество.

Гражданско какво?
Да, това вероятно е добра реакция и отговор на този въпрос. Защо ли? Ами, просто себеосъзнаването като граждани някакси липсва. Гражданството – това, което е отличавало преди векове древните римляни от варварите и което днес се мисли като преконцепция на модерното съществуване във все по-урбанистичния ни свят просто липсва като концепция в нашите общности, в нашето общество.

Е хубаво де, ама какво да направим? Няма го, голям праз.
Ето това мислене и отношение към нещата е основния проблем. За последните десетина години големи западни донори изляха милиони долари по разни проекти, които имаха за цел създаването на гражданско общество у нас. Да, ама не. Реално погледнато всички тези проекти са произвели някакви резултати (доколко трайни са тези резултати, това е друг въпрос). Обаче, тези резултати някакси се губят на фона на реалността.
Факт: гражданско мислене няма.
Факт 2: гражданска инициатива няма.
Факт 3: гражданската позиция като начин на опит за промяна на определени социални факти и ситуации е подход, които е почти непознат.

Да бе. А протестите?
Да, вярно е, че от време на време доста се протестира в тази държава. Като се реши, се протестира здраво. Важното е кауза да има и протестите се получават. Но до какво са довели тези протести? Нима миналогодишните протести на студентите за картите за градски транспорт или тези на учениците за матурите доведоха до някаква промяна? Не. Нещата си останаха същите. Защо ли? Ами чисто и просто защото след протестите нямаше именно онзи имагинерен, виртуален или още както искате го наречете организъм, наречен гражданско общество, който да окаже онзи натиск и да иницилизира комуникацията, която да реши сътоветните проблеми.

Е ОК. И как може да се направи нещо по въпроса? Ние българите сме си такива.
Една грешна митологема. Много грешна. Заедно с другите такива от рода “ние българите сме най-……… (изберете какво да сложите тук)”. Наистина могат да се направят много неща, които да доведат до някакъв реален и траен резултат в обществото. Такъв, който да доведе до последстващи дейности, който да предизвикат по-нататъшни промени.

Едно от “малките неща” са тъй наречените проекти за развитие на гражданската инициатива. Верен е факта, че такива програми съществуват не от вчера, но голяма част от тях са или опорочени, или не дават никакъв реален и работещ резултат. Но, развитието на такива проекти би накарало “изплуването” на латентните способности на различни групи и общности. Да вземем например студентите – в 90% от студентската маса това са едни хора, които въпреки, че се концептуализират като “бъдещето на страната”, не ги интересува това бъдеще. От тези 90% около поне две трети са една заспала, латентна маса, която е способна и има капацитета да направи много по развитието на гражданството като начин на социално и политически регулиране.

Но! Тези заспали индивиди са толкова заспали, че просто е трудно да ги изкараш от зимния им сън. До толкова, че именно споменатите множество реализирани проекти дължат липсата на реални и трайни резултати благодарение на тази дорминантност.

Е стига с тия студенти! Аман от тях. Студентите, та студентите….
Да, споменавам студентите, защото те би трябвало да са инициатора на подобни промени. Но това въобще не е задължително. Идеалният модел на едно гражданско общество, а именно римският, не е познавал значението на думата студент в конотацията, която тя има днес.

Едно общество е създадено от различни общности. Именно тези общности трябва да бъдат движещите сили в едно общество, а не не инстуционализираните тела. Това е проблемът, в неговата есенция, на липсата на гражданското общество.