5 години без баба
На точно този ден останах без баби. Едната ми баба беше починала и тя през 2006та. Другата ми баба – 2 декември 2006.
Беше рано сутринта, адски рано сутринта. Телефонът ми звънна. Беше от онези обаждания, които знаеш какво ще ти кажат още преди да си вдигнал телефона. После ми се губят нещата из спомените за този ден. Това, което винаги ще си спомням е, че си отиде жената, която до голяма степен ме възпита и ме направи това, което съм сега. Именно тя е „виновника“ аз да почна да чета и да смятам още като бях на 4 години. Май и затова в първи клас ми беше супер скучно, но това е друга история. Баба ми беше човекът, който все ми се караше, когато сглупя и направя някоя щуротия. Но и тя беше човекът, който се гордееше с мен и ме хвалеше, когато направя нещо както трябва или се отлича по някакъв начин от останалите.
Баба ми. Времето си минава, въпросът е да пазим памет за тези, които не са сред нас. А на тези, които си имат баби и дядовци – радвайте им се и гледайте да сте около тях колкото се може повече. Докато сте заедно!
Share
