Farewall to the Lada

Трудно човек се разделя с любими вещи, особено ако те са в графата “Първо, първи, първа…”. Вчера най-накрая се разделих именно с една такава вещ – любимата ми и вярна Лада Самара (а.к.а. “Хилядолетния сокол”)

Това всъщност трябваше да се случи преди няколко месеца, когато се оказа, че ламарините са й поизгнили повече отколкото трябва и когато мен вече не ми се занимаваше (главно от остра липса на време) да я кърпя, оправям и да се занимавам като цяло. Е, вчера дойдоха най-накрая хората от фирмата за рециклиране, качиха я на един репатрак и Ладата си замина. Ето малко снимки:

Незнам как е при другите хора, но раздялата с първата кола ми е малко като раздялата с първото гадже – леко болезнена, изпълнена със сантименти и спомени. Фактът, че си имаше собствено име – “Хилядолетният сокол”, измислено от Хлебаров старши, говори сам за себе си. С тази кола съм изминал доста километри (по последни груби сметки около 180 000км из България). Качвал съм се по какви ли не черни и горски пътища, возил съм колела от различен калибър, по различен начин. С две думи – с тази кола се научих как да управлявам автомобил и да го накарам да се качи на места, където малко други коли (не говоря за джипове) могат да се качат.

Ще ми липсват и онези зимни моменти с Ладата, когато при -10 или 15 градуса на паркинга пред блока повечето съседи се опитваха да запалят колите си, а руската машина тръгваше от раз. Колкото и да е странно, ще ми липсват и онези не малко моменти, когато съм бърничкал по двигателя и какво ли още не от чарколяците на колата, за да може да тръгне даденото нещо и да се оправи.

Както и да е. В момента съм вече без кола, което на този етап ми е добре – все пак метрото колкото и да е зле в София, върши работа. Тъй като съм се изпълнил със спомени и сентименти около Ладата, ето и няколко неща, които съм от по-добрите й времена:

Тагове: