Масовото Великденско каране

Вчера беше голямото Великденско каране. С една дума – беше Изключително!

Тръгнахме от Билата в Младост рано рано. Аз се бях прилично успал, та пристигането до старта за мен беше доста странно – с рейс 214, защото иначе щях да закъснея здраво. (имаше дори и забавление с контролите рано-рано в рейса, ама аз се бях подготвил с 2 билета – един и за колелото). Хубавото беше, че вчера си беше почивен ден и рано рано нямаше никой в рейса. Както и да е.

Като стигнах направо първо се шашнах – имаше сигурно 50 човека с колела. Голяма масовка беше. Имаше хора както с колела за 100лв., така и хора с фрийрайд и даунхил машини за хиляди.

Почакахме до към 9.30 да се съберат всички и тръгнахме. От Младост хванахме към Герман, през Панчарево. Минахме през черните пътища по полето. В с. Герман направихме една голяма почивка, от там се почна баира и бутането. Голямо бутана падна ей!

Първата точка беше Германския манастир. После едни поляни, където имаше някакво рокерско събиране. После се отправихме към Половраг. Хъката, мъката стигнахме почти до горе, където групата се раздели на две – едните нагоре към върха и към малко по-техничната пътека, а другата – надолу по пътя. Мен така ми беше писнало да бутам и катеря вече, че хванах надолу по пътя, по-мързеливата и по-бързичко. Беше мнооооого яко. Пълна газ надолу, пред калта. Сигурно събрах около 2 килограма кал от цялото спускане. :) След това спускане се убедих, че съм за смяна и на задната спирачка с нещо по-добро и от по-висок клас, защото по едно време така бях загрял задния ротор, че въобще не спираше.

Следваше бири в с. Лозен, след това каране през Врана, Горубляне, обратно към Билата и после финала беше при магазина на Нахи в Дървеница. Там той ни почерпи със скара, имаше „великденски бой с яйца“. И така – малко схематично разказвам всичко, но си беше голямо приключение, а ето по-долу и няколко снимки от карането.

Като цяло се учудвам от себе си, защото карането си беше бая като дистанция – някъде около 50 километра + още към 15 градско (вечерта, когато се прибирах към нас) – а не се бях уморил чак толкова.

Ето и малко снимки: